|
Република Албания (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърия, в превод „Земята на орлите“) е страна в Южна Европа. Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 км², от които 27 805 км² суша и 1 371 км² водна площ. История Основна статия: История на Албания Днешна Албания в древността е била северната част на Епир, а по-късно там е разположена част от римската провинция Нов Епир. За първи път понятието "албански" се среща в текст на "бащата на съвременната география" Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в хрониките на византийските историци. След като е част от България през IX-XIII век и за кратко е във византийската и сръбската държави, страната е завладяна от Османската империя през 1478 г. По време на Балканската война, на 28 ноември 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора.[2] След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само 6 месеца, след като го е заел. Малко след това, със започването на Първата световна война, територията на страната е окупирана от Сърбия, Гърция и Италия, а след това и от войски на Австро-Унгария и Франция, като остава под чужда окупация до 1920 година.[3] През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в Северна Албания, подкрепени от Югославия, провъзгляват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу I. Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение постепенно е овладяна от новосъздадената комунистическа партия с лидер Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимални контакти с останалия свят. До 1990 г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация страната има проблеми с икономиката, развихрилата се организирана престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово. През 1992 година се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война. [4] По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 година Албания приема близо 500 000 бежанци - етнически албанци от граничещото със страната Косово.[4] НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса. През 2009 година Албания официално кандидатства за членство в ЕС.[4] География Основна статия: География на Албания Заради красотата му крайбрежието на Албания често е наричано "Албанска Ривиера" Валбонският проход в Северна Албания Езерски връх, Албански Алпи Релефът на Албания е предимно хълмист и планински. Най-високият връх Голям Кораб в планината Кораб е висок 2764 м[5]. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, много от тях труднопроходими. Равнинните местности са сравнително сухи, а почвите там - неплодородни. Земеделието се развива предимно по бреговете на реките. Дрин е най-дългата река в Албания, с дължина 160 километра. Шкумбини тече в централната част на страната. Други големи реки са Вьоса и Девол. Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има големи солни находища. Освен столицата Тирана големи градове са Драч (Дуръс), Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча. Климат Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000—1500 мм. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 мм, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения. Средната влажност на въздуха е 60-65% за цялата година. Средни температури за Тирана температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември минимална 5° C 6° C 8° C 11° C 15° C 19° C 21° C 21° C 18° C 14° C 11° C 7° C максимална 12° C 13° C 14° C 18° C 21° C 25° C 28° C 28° C 25° C 22° C 16° C 13° C Население Основна статия: Население на Албания Населението на Албания е 3 170 048 (2009). Население (1961 - 2003) Възрастова структура (2005) Население (1961 - 2003) Възрастова структура (2005) Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4% (от които католици 16,8%, православни 16,1%, протестанти 0,6%, други 0,6%), нерелигиозни са 25,6% (включително материалисти атеисти 9,0% от населението), отчетени са и 0,2% бахайци и др.[6] След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на CIA и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 - католици.[1] На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се опеделили за етнически албанци (известни и като арнаути), а за гърци - 1,2%. [7] Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика. Хората с български произход в посочените области (край Охридското езеро) се считат за македонци от Република Македония, което категорично не се приема от България. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище. Езици В Албания албанският е официален език, но се говорят също гръцки, български и македонски език, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности - в Черна гора. Българи Основна статия: Българи в Албания В днешно време българите в Албания са групирани главно в 3 района: Историческа Кутмичевица с център Мала Преспа (около Пустец, Мали град, Преспанското езеро, Корчанско и Костурско) - главно християни; Голо бърдо/Дебърско (Пешкапийско - „Голо бърдо“ и „Поле“) - главно мюсюлмани, и област „Гора“ (на границата с Косово и Република Македония) - мюсюлмани. Във вътрешността на Албания броят на българите е много по-голям, но липсва официална статистика за точния им брой (вътрешна миграция - Берат, Тирана, Драч, Елбасан, Шкодра, Корча и други градове). Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров "Българите в Албания" и други. Според вестник "Монитор" броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4-5 хиляди в Елбасан, 3-4 хиляди в Тирана, 2-3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия. Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища. Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, някои са запазили своите български корени. Сградата на парламента в Тирана Държавно устройство Основна статия: Държавно устройство на Албания Държавният глава е президентът, избиран от Кувенди Популор (Народното събрание). По-голямата част от 155-те члена на парламента се избират от албанците на всеки 5 години. Президентът се подпомага от министерски съвет, назначаван от него. Административно деление Основна статия: Административно деление на Албания Албания е разделена на 36 рете (общини), групирани в 12 области. Столицата Тирана има специален статут. Области в Албания Берат - Берат Дебър - Пешкопия Драч - Драч Елбасан - Елбасан Фиер - Фиер Аргирокастро - Аргирокастро Корча - Корча Кукъс - Кукъс Лежа - Лежа Шкодра - Шкодра Тирана - Тирана Вльора - Вльора Икономика Основна статия: Икономика на Албания Албания е аграрна страна, е сред най-бедните държави в Европа[8] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.[9] Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност. Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост.[4]Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.[4] Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6000 на глава от населението — в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% — на промишлеността, и 59,5% — на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието — 58%. По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество. Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.[4] |
About us|Jobs|Help|Disclaimer|Advertising services|Contact us|Sign in|Website map|Search|
GMT+8, 2015-9-11 20:15 , Processed in 0.150623 second(s), 16 queries .
